решете го тоя световен мир
дайте ни пиене да убием каквото ни е останало
да усетим тая промяна дето никой не я видя
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: юни 2022
Димитър Николов: *** (… има едно момче)
Хайри Хамдан: Огънче
През целия ден му беше криво. Накрая пристигна междуградски автобус. Спря го по никое време, посред нищото на магистралата на живота.
Елица Мавродинова: Ин и ян
Без тишината
думите се обезсмислиха
и не остана истина
в това, което исках.
Гергана Гълъбова: Цар Лъв
Брат ти те разхожда
в красивата количка и те показва
на децата
Защитен: „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022 г.
Няма откъс, защото публикацията е защитена.
Вангел Имреоров: времето изтича, (…)
времето изтича,
но какво остава след нас?
Доротея Василева: Машини
Ще правят нещо с нас, ще ни
научат, казват, на търпение, на бъдеще без
особен смисъл, на смирение.
Людмила Миндова: Първо очертай (…)
В лявата ръка се пише това,
което човекът харесва у себе си.
В дясната – което не харесва.
Еди Румян: Рендетата
Крясъкът, който се надигаше в гърлото му обаче, бе сподавен от дискретно покашляне зад гърба му. Той се обърна рязко, движение, изненадващо чевръсто за такава маса килограми. Пред него стоеше млад, добре облечен господин, с очила със силен диоптър и безупречна прическа.
Катерина Стойкова: Веднъж отхапах от една ябълка
Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.
Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Иконографско тълкование
Из книгата „Хлапета“ от Юлия Йорданова и Павел Панчев…
Зорница Иванова: Отново преминаваш (…)
Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.
Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Онлайн занятие
Из книгата „Хлапета“ от Юлия Йорданова и Павел Панчев…