Месечни архиви: юни 2022

Димитър Николов: *** (… има едно момче)

решете го тоя световен мир
дайте ни пиене да убием каквото ни е останало
да усетим тая промяна дето никой не я видя

Хайри Хамдан: Огънче

През целия ден му беше криво. Накрая пристигна междуградски автобус. Спря го по никое време, посред нищото на магистралата на живота.

Елица Мавродинова: Ин и ян

Без тишината
думите се обезсмислиха
и не остана истина
в това, което исках.

Гергана Гълъбова: Цар Лъв

Брат ти те разхожда
в красивата количка и те показва
на децата

Защитен: „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022 г.

Няма откъс, защото публикацията е защитена.

Вангел Имреоров: времето изтича, (…)

времето изтича,
но какво остава след нас?

Доротея Василева: Машини

Ще правят нещо с нас, ще ни
научат, казват, на търпение, на бъдеще без
особен смисъл, на смирение.

Людмила Миндова: Първо очертай (…)

В лявата ръка се пише това,
което човекът харесва у себе си.
В дясната – което не харесва.

Христина Гутева: Три

приемам самотата
като дар
всичко друго си отива

Еди Румян: Рендетата

Крясъкът, който се надигаше в гърлото му обаче, бе сподавен от дискретно покашляне зад гърба му. Той се обърна рязко, движение, изненадващо чевръсто за такава маса килограми. Пред него стоеше млад, добре облечен господин, с очила със силен диоптър и безупречна прическа.

Катерина Стойкова: Веднъж отхапах от една ябълка

Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.

Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Иконографско тълкование

Из книгата „Хлапета“ от Юлия Йорданова и Павел Панчев…

Зорница Иванова: Отново преминаваш (…)

Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.

Нели Станева: Офия

Забранявам да пишеш, освен ако не е за самолети.

Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Онлайн занятие

Из книгата „Хлапета“ от Юлия Йорданова и Павел Панчев…