Месечни архиви: ноември 2026

Анастасия Стоева: Липси

. нещатане са на местата си. като мъжът,който в количката сивместо бебебута бойлер; като врабчето,което пие водасред гълъбите; като къщата с номер 38,а до нея: другата къщас номер 38; като военния десенвърху детска шапка;

Антония Атанасова: Да имаме милост един към друг

. . Заглавието е кратка реплика на Антония Атанасова в нейния разговор с Валентин Дишев, чийто център бе нейната нова книга „Място за всички“. Предлагаме ви да чуете целия разговор:

Павлина Каналиева: Амели Пулен от Сливен

. Не мога да си я представя.Как тича по пътека във фитнеса,надува устни, остри ноктиили с подходящи мислиспори възпаленос някого. Не мога да си я представя как планира снимки за три дни пред Айфеловата кулаили някоя друга Галактика.И как просто подрежданякъде невъзможните изходи.

Анастасия Стоева: Търсач на градове

. славя се като специалиствъв стягането на багаж –професионалиств организираното бягство. подреждам си мислитев ръчния.отдолу слагам тежкитеи меки подземни блатана подсъзнанието,с тях се загръщам,като стане хладно. подреждам си зъбитепо големина(в цялото им разклатенодостолепие на пародонтозата)и ги полагам в прозрачен джоб,да са ми подръка за проверката,

Павлина Каналиева: Боа, глътнала слънце

. Умората ни се процеждабавнои красиво –като мляко с капка кръв.

Съдържание на електронното списание за литература „Кръстопът“, бр. 10, 2026 (бр. 216)

. .

Павлина Каналиева: Съм в лятна нощ

. Сърце, висящо на аортата.Последен полет на муханарязал уличния шум,припадналмилкошмарили вечеря,уловена в мрежата – вързан за леглото сън. .