когато облече роклята си
ръкавите ѝ стигаха толкова далеч
прокарвайки тайни тунели
до всички мъже които беше прегръщала
до всички мъже които беше завивала
с ръце провиснали до земята
с гърди провиснали до ръцете
на всички мъже по земята
облечена в малката черна рокля
която хвърля тъмни кръгове под очите ѝ
Мария Василева е родена през 1984 г. в гр. Казанлък. За себе си казва: „Обича да прави много неща едновременно. Мрази първо лице, единствено число. Затова от време на време пише. Предимно за другите. Е, понякога и за себе си. Има награди от различни конкурси за поезия. Напоследък залита към прозата“.
януари 31st, 2013 at 19:58
[…] Мария Василева в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Мария Василева: ЕваГеорги Костадинов: РазпадНиколай Милчев: СветлинаПалми Ранчев: Две картини и рисункаИван Ланджев: Ние според мансардата […]