Навън смрачаването вече е започнало,
цветовете на орхидеята ми
залязват
в тъмно
жулещо жълто –
просто
едно
тъмно
петно
срещу
прозореца.
А знам, че в този момент ти се събуждаш на светло
и зная точно къде –
на другия край на земята;
в стаята ти гъбите отварят своите чашки
да поемат влагата на разтопилия се от покачването на температурите сутринта сняг;
не ми обяснявай,
че вместо чашки имали пори
и лигави нокти,
които можеш да отлюспваш
един по един и въпреки това отдолу винаги остават още слоеве;
не ми обяснявай, че нямаш вече гъби,
разменил си ги на Женския пазар
и в стаята ти вместо тях
(до радиатора)
има една орхидея с копринено гладки листа.
И да говориш, няма да те чуя,
аз вече съм просто една плоска риба, която се плъзга по дъното,
и докато повърхността не просветне, не би се качила нагоре.