Авторски текстове (ЛФ)

Весела Кучева: Невидимка

Публикувано от на февруари 18, 2013 в 12:52 pm.

От четири месеца не излизам навън,
от точно толкова и лампата не свети,
в килера сивото мишле ми беше подало синя кутийка,
отворила я бях и вътре имаше
резервна крушка,
смених я,
но се оказа,
че не е от крушката,
„от ключа е“ ,
пошушна ми мишлето една нощ както спяхме прегърнати,
„не искам да го сменям“,
казах му,
„от старите е,
вече не правят такива,
харесва ми да го въртя все едно че навивам часовник,
от онези, не ги правят вече“.
Докато се опитвах да заспя се сетих
как бях извикала при първата ми среща с това сиво мишле,
странно, никой от съседите
не ми се притече на помощ
(тогава вратата все още стоеше отключена),
не са ме чули, си помислих
и се разкашлях,
добре е, че мишлето също не ме чу,
не исках да нарушавам съня му.
Станах и притворих прозореца,
боях се да не би да изстина,
но бях забравила,
че в долната му част стъклото липсваше
и нямаше как да бъде спряно течението.
Една от гривните ми падна на земята
без да издаде звук.






Весела Кучева в „DICTUM“
Весела Кучева в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.