годините
четат и разтълкуват свещените ти мисли
полягат върху тихи улици
по-тихи от потопи
светците носят нафора на дните
лекуват раните със сребърен йодит
без кръст са думите
след тях остават парчета вятър
неподредени междуметия
солени пясъци
в които стъпките се заличават
обичаш наводнения
обичаш под вода да размишляваш
да вкорениш
единственото изречение което те притиска –
светът е сам и тъжен като риба –
самотно изречение без граница
* – Публикуваното стихотворение е включено в книгата на Станислава Станоева „Теория на всичко“ („Жанет 45“, 2013 г.).
