Ето градината.
Ето дървото.
Ето цветето.
Ето птицата, която изяжда насекомо
и пее.
Ето, ломи се дървото.
Ето, вехне цветето.
Мисля си:
ето смъртта,
ето злото.
Ето, мисълта ми
гради категории.
Ето, изгонен съм от градината
от гнева на съзнанието.
Стихотворението е от двуезичната книга на Стефан Юрковски „Под всяко слънце/Pod każdym słońcem“ („Българска книжница“, 2012 г.). Преводът е на Лъчезар Селяшки.
