Простете господа съдебни заседатели
(не знам дали ви има –
но неясната вина у мен
ме кара да ви нарека така)
и простете драги зрители
(не знам дали ви има:
но наричам ви така защото чувствам
че немигащи очи са вперени в лицето ми)
Господа и дами!
аз от дълго време нямам сън
хващам се че бръщолевя в изтощението си
загубил съм представа за значението на думите
и сигурно заради това не се препъвам в тях
а препъна ли се
ги повтарям
и ги завъртам в полудели кръгове
но не съм способен да ги спра
не думи са това а тикове!
аз от дълго време нямам сън
а ако съм сънувал – няма как да разбера:
в умората нещата се размиват като в сън
разрастват се нелепо
и са нелепо малки
припознавам се във всекиго
и затова простете:
аз от дълго време нямам сън
макар че и едничко мигване ще е безкрайно
в тази бяла стая
в тик-такането на часовника на тази бяла стая
което страшно бързо
страшно бавно…
аз не мога вече да нареждам
на ръката си какво да прави
от дълго време нямам сън
не мога вече да нареждам на ръката си
кажа ли наляво – ще замахне във обратната посока
кажа ли да се отпусна ще
кажа ли да се отпусна ще
кажа ли да се отпусна ще
кажа ли да се отпусна ще
кажа ли да се отпусна ще
кажа ли да се отпусна ще
простете
