(вдуханабързаталитература)

I.
примигваме като два фенера в мъглата
взаимно разсейваме самотата си
краткотрайно примигване
а после
потъваме обратно
всеки в своя собствен свят
(под стъкления похлупак)

II.
всъщност много хора крадат книги
ми каза тя
докато пиехме Bloody Mary
в ъгъла на един евтин бар
и наистина има нещо възвишено
в кражбата на книга
не е като да отмъкнеш златна огърлица
или сандвич
това е духовна храна
набавяш я с подправка от адреналин
аз откраднах the bell jar
призна тя
мисля че това е книгата за теб
добро предположение
отвърнах аз и се сетих за едно есе
което бях написала
много преди да съм чувала
за Силвия Плат
есе за илюзорността на близостта
на общуването изобщо
за екзистенциалната самота
(и други в този дух които
наред с дрогата и секса
вълнуват някои
деветокласници в перманетна
депресия)
есе озаглавено досущ като
известния роман на Плат
хубав повод да се напием
освен това
добавих аз и поръчах
по още едно с надеждата
да се удавя под похлупака
с водка и доматен сок
с надеждата за драматична
кървава смърт
тъй подобаваща на всички
поети
без особен талант

  Помолена да се представи, Мария Димова го прави така: „Родена е в Града на Тепетата през годината, в която излиза легендарният албум на Pink Floyd „Стената“. Има висше хуманитарно образование, заек и висок диоптър.
  Музата започва да я спохожда от ранна тийнейджърска възраст, постоянна в непостоянството си. Не е била отличавана в конкурси, а и принципно не участва в такива.(Нито музата, нито Мария). Няма публикации, ако не броим книжка със стихове и колажи на английски език „Inner Landscape“, излязла в ограничен тираж изпод печата на малкото белгийско издателство In De Keuken.
  През 2012 г. организира поетична изложба, в която излага свои стихове, написани собственоръчно върху парчета плат „In Her Own Write“.
Живее и работи в София като преводач.
  Занимава се любителски с фотография и керамика.“