Подпря се Агатон на кленова тояжка
и нито чуваше как риби без глави,
но прясно осолени, и нарове, смокини,
още грозде и вина, се мятаха околовръст
в поток от хора, и нито знаеше,
че наближава пладне и някъде го чака
вече един хитон да бъде свлечен.
Той виждаше пред себе си,
че кораби горят и бяс обхванал е света,
така че няма накъде да се обърнеш
и да се обърнеш, назад е само ад
и щом така стоят нещата,
а мечовете вече цели са в страст
и ето колко много враг
до враг – приземни епопеи –
дълго, дълго вървиш напред
или сечеш глави, сечеш ръце, крака
разделяш тялото и част
по част редиш парчетата
и час по час нови те затрупват.
Пазарът вдигаше платната си
и с нарове, вина и риба
обсипваше на Хелиос подноса.
И само Агатон, добрият грък, пиян по слава,
редеше част по част трагедията –
дар за празник на Дионис
и меч в очаквания агон.
Така се случи, че въпросният хитон
остана с очаквания неочистени облечен:
иглата стягаше драпериите на времето о рамото ѝ.
