Единственото
реално нещо е насладата и отчаянието,
другото води до тях…
– казвам това и се чудя
дали не съм загубила способността си
да замлъквам пред съдбата –
дали искам да стигна до него,
който е седнал отсреща,
потънал в завивките на облаци
гледа филм за самолетни катастрофи
и не отчита вечността
и гласа ми