Сега баща ми носи старото си сърце
в кошницата му от ребра
като дете, влизащо в стаята
с наранена птичка.
Старостите ни сядат, маса между тях,
жадни за споделяне.
Общите ни кости са обгърнати от нови дрехи.
Общият ни пулс тегли въжетата
по опакото на дланите ни.
Толкова сме еднакви,
и двамата плачем в края на историите му.
Превод от английски: Благовест Петров
Стихотворението е от книгата на Тед Кусър „Полет в нощта“ (издателство „Фрост“, 2011 г.).
