помниш ли когато веднъж пусна фаровете
с най-слабата видимост на сърцето си
в мен станаха верижни катастрофи
въздухът се преобърна няколко пъти
по резките завои към детството
бях недостатъчна тиха прозрачна
и дълго ми преливаха ведри пейзажи
оттогава много ме плашат
болничните стаи на приятелството
но целувам поотделно секундите
в часовете за свиждане
Йорданка Белева в „Кръстопът“.
Йорданка Белева в DICTUM.
