Авторски текстове (ЛФ)

Петър Чухов: Думата

Публикувано от на август 23, 2013 в 4:10 pm.

  Нямаше я в речника на чуждите думи. Нито в тълковния. Нито в този на българския жаргон.
  Реших да започна текста, пък като му дойде времето, тя сама щеше да намери мястото си. Обикновено така става. Често съм включвал в свои текстове думи, на които не знам значението, но ми звучат добре. Никой досега не ме е хващал. Предполагам, че и четящите не винаги знаят всичко. Предполагам и за тях е вълнуващо да срещнат дума, пред която речниците са безсилни. Дума, готова да приеме желанията на всеки и да роди смисъл по негов образ и подобие. Разбира се има хора, които се дразнят от това.
  Важното е, че аз наистина харесвам тази дума. Вече можех да я сложа на няколко места в досегашния текст и съм сигурен, че щеше да стои великолепно. Може би дори местата, където тя би могла да бъде, се разпознават. Но такава дума заслужава да стои само и единствено на най-подходящото място. Дори да лиши други части на текста от очарованието си.
  Предполагам, че по-недоверчивите читатели вече ме подозират в измама. И аз често като чета имам такова чувство. Дори и сега – връщам се, гледам какво съм написал и си казвам: нещо не е както трябва в цялата работа. Но, повярвайте ми, думата не е виновна за това. Като я прочетете след малко, ще се убедите. Ще видите, че макар и да можеше да направи досегашния текст много по-ефективен, нейното място е точно там и никъде другаде.
  Всъщност, точно тук.
  На гърба на тази страница.
  Сега обърнете.



Петър Чухов





  Петър Чухов в „Кръстопът“.
  Петър Чухов в DICTUM.

Коментарите са заключени.