Пилигрим
И този храст
ще стане пиния
петите ми
когато проговорят…
Влага е времето
Rock ‘n’ Soul
Вече
тих е гласът ми.
По-тих е от поглед,
одраскал вратата заключена.
Deep Blue
Има гръб
и този хоризонт –
тишина
и ръб на бръчка
New Moon
1.
И остър силует –
на тишината –
гравира в мрака
бяла диря.
2.
Продупчено,
ухото на небето
е няма кръгла дупка –
защото пак е новолуние, а спят поетите.
3.
Растат,
когато сучат
млякото на самотата
сенките.
4.
Понякога
и празно място за луна
превръща се във рог на изобилието.
Понякога очите плачат.
Hemeralopia
и как да
вярвам в светлината
щом сянката
от мене тръгва
Rolling Bones
Камъкът,
който препънах,
беше тежък и гърбав.
Раста.
Lightly
Този смях
ми е познат.
Дълбоко в кладенеца
– ехо.
Soli-Loques
1.
В напуканата
пръст живее локвата.
Във устните,
които сричат жаждата.
2.
Третият кръг
след капката
винаги следва втория.
На нея ѝ е все едно.
3.
Фасадата на болницата
е бяла.
Цветното петно съм аз.
Избелявам на припек.
4.
Тази ограда
не казва “вън”.
И “вътре” не казва.
Иска ме, за да се познае.
The HurtLocker
докато тихо търсиш в думите
с упорството на корояд в тъмата
проправяш път създаваш свят
и пак и пак кълвачът ще почука
Pan-opticum
Не в многото очи
е многото –
проглежда точката.
Без прах следите са неми.
Ранно утро, късна вечер
Отзвучаха камбаните.
Светлината поръбва
листа и рани.
Рано е за мълчание.
* – Подборката е един от вариантите за трети, завършващ цикъл в книга първа – „Симеон“ – от последния проект на Валентин Дишев („Имена“)… В основата му са миниатюри, имащи друг живот в „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“.
