Не е съвсем нетърпимо.
Дробовете са мълчаливи вълци,
клечат и дебнат зад решетките
да се разкъсат.
Не е съвсем нетърпимо
вечер във тази клетка
черните храчки на автомата за кафе,
заседналата в гърлото бъркалка.
Глътни монетите.
Мълчи.
Не е съвсем нетърпимо.
Дробовете са вълци,
обръщат чашката със дъното на горе,
и виждат само вой.
* – Стихотворението е от подготвяната за печат в Издателство „Ерго“ нова книга с поезия на Яна Пункина – „Частите на тялото“…
А в „Кръстопът“ можете да намерите и електронен вариант на нейната дебютна книга – „Пауза“, издадена от „АРС“ (2010 г.).
