След последния сън за човека-тюлен,
който беше разкъсан на плажа,
застрелян с нещо като харпун
заради отвратителния му език
и склонността му към преображения
в човек и обратно –
аз съм направо съсипана.
Чакам изгрева трескаво,
пия вода от чешмите.
Чудя се откъде е тази горчивина, полепнала по зъбите ми.
Опитвам се да си дам щрихи,
да престана да инсценирам по принцип,
да сведа всичко до три.
Но ме болят ребрата, косата
и това прекалено тънко, но сраснато с мен одеало.
Някой добър психоаналитик
или най-вероятно някой свещеник
биха казали,
че са ми прекалено стегнати,
натежали от свиване
и обърнати надолу
възлите, които ме държат привързани към ъглите.
Стихотворението е от дебютната книга с поезия на Сабина Кърлева – „Военната фотография“ („Жанет 45“, 2013 г.).