полетата, отломките ръждив метал, знаците в нивите…
стари хора кършат ръце, жени
разказват как снощи са видели светлините на НЛО-то.
изгнили круши са изпопадали по земята, дъждовни утрини, път
протяжна е дължината, дишането изгаря отвътре,
сънени сме, гледката ни е отправна точка, накъде пак бяга хоризонтът
гледката
е окончателно
срината кула.
Стихотворението е от дебютната книга с поезия на Сабина Кърлева – „Военната фотография“ („Жанет 45“, 2013 г.).