Бяло
римите пристъпват
в ритъма на твоята походка
отиваш си със белия ми стих
Къртица
окото ми е закърняла цепка
сподиряща спасение
единствено в
ножовете на въжделението
Танхойзер
чета вървейки
очите да не търсят
спъвам се
Мълчаливо
мълчанието е съзиждане
в таз уста
в която превалява мъка
мълчание и мъка
зачеват стих от камък
Рене Карабаш в „Кръстопът“.
Заглавието на публикацията е редакционно…
