Екатерина Григорова: Любовната история на Рада Поповска

Публикувано от на ноември 2, 2013 в 7:38 am.


Източна Англия. Едно стопанство
с одъртели кокошки, прилича на нашенско.
Път, мокри ботуши и малко роса на снимките.
Дървени складове, части за трактор,
две пердета, които святкат изцъклено.
Не, не харесвам тази идилия.
Първо кокошките.
Тези птици ме стряскат.
Могат да те стъпчат в съня, докато потреперваш.
От гумените ботуши ми се повдига – носила съм такива навремето.
Мръсните складове са идеално скривалище,
но отпред има кучета, а железата за трактора са много далече.
Пердетата пъдят като ръце.
„Аз не искам нищо сега.“ Може само котлона и
кафеварката.
Докато я чакаме, слушам любовната история на Рада Поповска.
Тя се родила в Костурско. Бисерът на селото я наричали.
С Ване Балин се влюбили и нищо. Нищо, защото били братовчеди.
„Дявол да го вземе, в това село всички сте били братовчеди!“
„Попът не даваше, сърце мое.“
Той умрял от инфаркт в градината си в Австралия.
Казала ѝ го наскоро сестра ѝ, също на осемдесет –
македонка, преселена в Бостън.
Ване все повтарял, че има болка в сърцето.
„Рада ми е на сърцето“, казвал. „Рада ми е болката.“
Бисерът на селото плаче пред мен. Аз си изглеждам нормално.
Някак си схващам, че не му е отворила вратата.
Гледали се през оградата цяла нощ.
Рада с двете починали деца и красивият австралиец си държали ръцете.



Можете и да чуете как Екатерина Григорова чете стихотворението си:



Стихотворението е включено в книгата на Екатерина Григорова „Фарадеев кафез“,„Жанет 45“, 2013 г.). Още една книга, за която искаме да напомним.



Екатерина Григорова







  Екатерина Григорова в DICTUM.
  Екатерина Григорова в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.