Навсякъде си, Господи.
От взиране
очите ни
сферичната ти форма са приели.

Ще кажеш – метнали са се на мен.
Ще кажеш още – кожата са ми одрали…

Ще кажем –
кожата одрахме,
                               изсушихме я.

Сега:
да чуем как проплакват гайдите…

Стихотворението е от книгата на Крум Филипов „Воден знак“ („Жанет 45“, 2013 г.).

  Крум Филипов е роден на 9 февруари 1969 г. в Смолян. Завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1995) и Режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (2001), в класа на проф. Иван Добчев. Дипломният му спектакъл „Кървава сватба“ от Ф.Г. Лорка, поставен на сцената на ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград, е номиниран за „Аскеер“.
  По време на следването си в университета работи като журналист (в отделите за култура на в. „Континент“ и в. „Дума“) и като бояджия – шпаклова и боядисва фасадата на сградата на Народното събрание. След завършването на обучението си в НАТФИЗ започва да се занимава с режисура – 10 театрални спектакъла, награждавани на значими театрални форуми в България и чужбина, сред които: „Кървава сватба“ от Ф.Г. Лорка, „Viktoria“ (по разказа „Болки на душата“ от Ингмар Бергман), „Мармаладов“ (по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски), „Автопортрети за разпознаване“ – в съавторство с Юлия Огнянова и Емилия Ованесян, „Змейова сватба“ (по текстове на Пею Яворов, Тадеуш Ружевич, Васко Попа и Чеслав Милош). Сценарист и режисьор е на много музикални видеоклипове, многократно излъчвани в национален ефир. Автор е на 9 документални филма, три от които са номинирани за награда „Пловдив“, а за филма „Изповед“ (за пианиста проф. Георги Петров) получава наградата „Златен ритон“.
  От 2009 г. работи като сценарист и режисьор на седмичното предаване за изкуство и култура „Метафора“ по БНТ 2. През последната година снима (по покана от продуцентите на документалната поредица на БНТ1 „Умно село“ Влади Люцканов и Антоанета Бачурова) портретните филми за Божана Апостолова, Кольо Карамфилов, Ясен Гюзелев и Палми Ранчев, които се радват на силен зрителски интерес.
  Стихове пише от малък, но рядко и малко публикува. През 1994 г. става лауреат на Десетия национален конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, а на следващата година печели първа награда в литературния конкурс „Яворов“ – гр. Поморие. През същата 1995 година издава и първата си стихосбирка „Затръшнато небе“, удостоена с голямата награда на БНР за „най-ярък дебют в литературата“. През 1996 г. получава една от трите годишни награди за литература на радио „Дойче веле“.
  В момента е режисьор на свободна практика, поради което вероятно ще му остава повече време за писане.

Крум Филипов в DICTUM.
Крум Филипов в „Кръстопът“.