Авторски текстове (ЛФ)

Димитър Гачев: Няма икони със сини очи

Публикувано от на февруари 7, 2009 в 1:04 pm.

отдавна тръгнах да живея другия
във изтънялата ми самоличност
затуй ще лъжа
                                 и ще я обичам
докато тази едновременност ме свие

във синьото око на всяка Майка
родила син без свръхестествени способности
ще слушам
                         няма да говоря
достатъчно ми е че се измислих –

объркано земетресение ­–
мъгла в ръцете на удавника
убиец щом напусне епицентъра
началото
                     и краят
                                      на камбаната

ще лъжа
                    и ще я обичам
и нищо че се движи под небето
не както всичките приумици за вечност
защото вечността изключва зимата

и лятото
                    и корабът в Созопол
                                                       парчетата от жълтата ѝ рокля
и спорът има ли го времето
преди да си я спомням



Можете да чуете едно самопредставяне на Димитър Гачев, в което той чете и стихотворенията си „Ревност“ (защо „множествено число“, а заглавието е едно? – ще узнаете от записа, който е архив от февруарска сесия’08 на Национален литературен фестивал „Глоси“ : премиера в Благоевград на „Планина за сбогом“ – втората книга на Д. Гачев (след „Сто“ – 2006 г.).)

Димитър Гачев

Димитър Гачев в „DICTUM“
Димитър Гачев в „Кръстопът“

2 коментара за “Димитър Гачев: Няма икони със сини очи”