видях на улица людерсаген:
майка с детска количка, усмивката, младото
щастие на лицето, септемврийско слънце
и ръцете на момчето като слънце
от пръстчета, сухи листа върху черния
асфалт, сухи пера от единствена птица
и внезапно майката
оттласва от себе си количката, в миг
е свободна, овца, отделена от стадото в море
от листа и чувам на момчето
ликуващия смях, който на мига се превръща във
вик, а майката се поколебава, тази
секунда в септемврийското слънце, преди тя
да се втурне след него, да сграбчи детето
в ръце, листата се успокояват, лицата, тишината
заемат местата си.
аз съм този, който стои в сянката
на голото дърво и гледа:
на улица людерсаген
първия момчешки миг
на свобода и ужас
познавам го,
стоя в сянка на дърво
и вписвам името си в кората на дървото
вече съм забравен
а ти, дете, ще ме запомниш точно затова.
Стихотворението е от издадената от Издателство за поезия „Да“ книга с поезия на Ларш Собю Кристенсен “Таралежово слънце″, преведена от Анюта Качева…
Ларш Собю Кристенсен в „Кръстопът“.
Ларш Собю Кристенсен в DICTUM.
юли 17th, 2015 at 22:57
[…] Секунда през септември […]