В следите са накацали врабчета –
по едно, по две в следа
кълват земята.
Белегът на човешкото ли е
посредникът между тук и там?
Над дърветата облак
ръси стар снежец
от човките.
Стихотворението е включено в издадената с логото на „Пергамент“ и „Лексема“ книга на Иво Рафаилов „Изброими изкушения“…
май 18th, 2014 at 23:26
[…] се и от гледки Още веднъж снегът напомня за реда Ларш Собю Кристенсен: Секунда през […]
юли 18th, 2015 at 0:46
[…] Още веднъж снегът напомня за реда Ларш Собю Кристенсен: […]