на чашата
ела да седнем до ухото
и да си говорим
за думите
знаеш ли
толкова е стара
досадата ми
изпитване и скомина
това са отговори
усещане
отвъд мига
престорва се
въпроси мними
обърната душата
с тялото навътре
не иска и не иска поглед
да вторачи в себе си
ти казваш
богат съм с думи
туптящи видя ли
как формата па̀ри
ръцете ни
и гръбнакът е небе
което горчи и се стича
по устните
и всичко
е изгризано
от „утре“
юли 8th, 2014 at 23:43
много хубаво, мерси!
юли 8th, 2015 at 16:11
[…] *** (на чашата…) Йосип Ости: […]
юли 19th, 2015 at 9:03
[…] *** (на чашата…) Йосип Ости: […]