Авторски текстове (ЛФ)

Александър Байтошев: Аскет

Публикувано от на юли 15, 2014 в 10:00 am.


В колибата спим –
кучето и аз,
разтопяваме се,
когато слънцето изгрее,
малко хляб,
светлината на луната,
достатъчни са.

Добър е покривът,
нищо че е от картон,
добри са стените,
облепени с хартия.
Не съществуваме
извън нашия дом
само съседът ни,
стогодишният дъб,
успява да ни види –
за хората сме
капки восък по земята.


Александър Байтошев чете стихотворението си „Аскет“:




(първа публикация – в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM).


Александър Байтошев




    Александър Байтошев в „Кръстопът“.
    Александър Байтошев в DICTUM.

2 коментара за “Александър Байтошев: Аскет”