Първата снежинка
от последния за годината сняг
прелита пред прозореца,
но ние няма да я видим,
затворени в хотелската стая
сред дима от цигарите в пепелника,
загледани в екрана на телевизора –
нашето студено слънце,
което скоро ще угасне
след красивия край
на късния филм.
Иван С. Вълев в „Кръстопът“.
Иван С. Вълев в DICTUM.
В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Иван С. Вълев чете това свое стихотворение.
юли 12th, 2015 at 1:15
[…] Последен сняг […]
юли 21st, 2015 at 16:21
[…] Последен сняг […]