виж тези до нас си поделят сметката
вярват че близостта е в изравняването
и може би ще стигнат докрай
същото е когато ти плащаш вечерята
и настояваш да ме изпратиш
или поне да вървиш с мен донякъде
докъде (питам понеже живея отсреща)
и насичам в отсечки за тебе
отдръпнатите погледи
отшумяващата музика
провлаченото пристъпване
под уличните лампи ритуално запалени
за изгасналата целувката която бележи края
и докато ме упрекваш че тротоарът няма и два метра
вече знам как погребват някого с почести
под рокля
спусната наполовина
Йорданка Белева в „Кръстопът“.
Йорданка Белева в DICTUM.