Авторски текстове (ЛФ)

Ларш Собю Кристенсен: народна мъдрост I

Публикувано от на август 25, 2014 в 6:50 pm.


този език, изхлузен от
пантите, отклонил се от пътя, излязъл
от мода, изхвърлен и после
рециклиран до лъскава ирония в светлосенките
на картините: вече не мълчанието,
а вчерашният календар е злато, среброто
е падение, а бронзът е утрешният ден, прочети
дните заднешком и стани пак млад, живей
вечно в рамките на денонощие и умри
в позлатените шевове
на повърхността на леглото с дългосрочното
                                                              предупреждение на езика:
върни ми слънцето,
но текстът е безсилен, заменен със свирене на
национален химн, докато думите се превърнат в отпадък
в устата и бъдат откарани
до най-близкия боклукчийски пункт, където некролозите
се издигат като планина
от пречупени срички
и него го погребат,
окъпан в дъжд и присмех, народният
гълтач на огън, измамил пироманите,
без образ и подобие и всички негова лика-прилика,
                                                                                        той, битакът
в дома на своите безчет деца, а аз
всъщност само исках да кажа: тихо е сега, само
за секунда и до черната лампа на мъртвия поет
кондорът простира прозрачния си скелет.

Стихотворението е от издадената от Издателство за поезия „Да“ книга с поезия на Ларш Собю Кристенсен “Таралежово слънце″ (преведена от Анюта Качева), чието представяне – с участието на автора – в програмата на „Аполония“-2014, е насрочено за 1 септември (понеделник), от 20:00 часа, в „Градска художествена галерия“, Созопол…

Виж „народна мъдрост II“ и „народна мъдрост III“ в „Кръстопът“.

Ларш Собю Кристенсен


  Ларш Собю Кристенсен в „Кръстопът“.
  Ларш Собю Кристенсен в DICTUM.

3 коментара за “Ларш Собю Кристенсен: народна мъдрост I”