Никой не плаче
за камъка,
превръщан в статуя.
Няма кой да оплаче
статуята,
по търпеливия път
към прахта…
Нека да възпеем белега.
По белезите ще ги назовете.
Стихотворението е включено във второто, преработено издание на „Маргьорит (и други регистри)” – книгата на Валентин Дишев, завършваща (като трети „том“), своеобразна поетическа трилогия, започваща с „Тиха книга” и продължаваща с „Ортелий” (в техните втори издания от септември 2014 г., осъществени синхронно от „АРС“ и „Изток – Запад“).
юли 12th, 2015 at 1:14
[…] *** (никой не плаче…) Виктория Лекова: […]
юли 21st, 2015 at 19:41
[…] *** (никой не плаче…) Виктория Лекова: […]