Детето отсреща умря.
Прибирам прането от терасата
и гледам празния прозорец.
Излизам от къщи и гледам люлката му.
Прибирам се от работа и тихата им,
много тиха къща ме вледенява.
Влизам вкъщи и се вкопчвам
в детето си.
Така ще бъде и утре.
И все така, докато
едната от нас не каже
Здравей, Мария
юли 11th, 2015 at 10:25
[…] Сбогом, Мария Людмила Миндова: […]