искам да го убия
езика искам
плосък несвестен без щръбки и гърбици
луни и лунатици лицедеи
идеи и измислици без промисъл
и драма директен до рана
до ох но без ах
без фигури и финтифлюшки плоскостъпия
и полюси полюции пришки
без ронещи се цветове на вишни
и лилии плитки и кули
поклони не искам
мъртъв
недишащ

докато
чакам
да ме посочиш
с пръст

търкулва се кестен

Стихотворението е включено в книгата на Валентин Дишев „Ортелий“ (номинирана през 2011 г. за Националната награда за поезия „Иван Николов“, а във второто си, преработено и допълнено издание, като част втора от трилогията „Тезей“, бе номинирана чрез трилогията и за „Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжавна култура“ – в раздел „Художествена литература“ през 2015 г., и бе включена сред десетте номинирани книги за Национална награда „Христо Фотев“ през 2016 г.).

   Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. В периода 1982 – 1989 г. е последователно студент, специализант и докторант в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Философия“. Един от „Четири“, оформен в четири (предимно) поетични книги: съоснователите, първи директор и главен редактор на ИК „Критика и Хуманизъм“ (1990 – 1993), до 1994 г. е заместник-главен редактор на едноименното списание, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“… Бил е и хонорован асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“… От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. до 2017 г. отново преподава в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“). Основател на ArsMedia – платформа с мултимедийно съдържание за вести и събития от литературния живот – 2010 г., основател на Издателство „Ars“ (2007 г.) и съосновател на Издателство Scribens и „Хралупата“ – бутик за думи, образи и смисъл“ (пространство за култура и дебат) през 2017 г. Инициатор и съосновател на „Национален литературен фестивал „Глоси“ (2007 г.) и „София ГлосиФест“ (2018 г.).

  Публикувал е специализираните си текстове в списанията „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и Хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено като самостоятелна книжка (има издадени и шест книги – под псевдоним – по приложна психология и директен маркетинг). В много периодични издания са публикувани негова поезия и прозаични текстове. През 2006-2007 г. са издадени „Журналистът“ (едно междужанрово пътуване) и проектът „Четири“, оформен в четири (предимно) поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“, „Послесловия“.

   В началото на май 2010 г., бяха издадени книгите му „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ („Изток – Запад“) и (като съавтор – с Левена Филчева) „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“.

  През 2011 г. бе публикувана книгата на Валентин Дишев „Ортелий“ (номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“), а през 2013 г. – „Маргьорит (и други регистри)“ (също номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“, включена сред номинираните десет книги за Национална награда „Христо Фотев“ през 2014 г.).

   На 14 юни 2013 г., Валентин Дишев бе удостоен с Национална награда „Христо Г. Данов“, в категория „Представяне на книгата“, за авторството си на предаването за литература на БНР – Радио Благоевград „Страници“.

   През януари 2014 г. „Изток – Запад“ издаде и „Тиха книга” (можете да чуете аудиовариант на второто издание на книгата). През септември 2014 г. „АРС“ и „Изток – Запад“ публикуваха втори, преработени и допълнени, издания на „Тиха книга“, „Ортелий“ и „Маргьорит (и други регистри)“ с единно оформление, подчертаващо свързаността на трите книги в трилогията „Тезей“ (номинирана за „Национална награда „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура” в раздел „Художествена литература“ през юни 2015 година, включена сред номинираните десет книги за Национална награда „Христо Фотев“ през 2016 г.).

    През ноември 2016 г. ИК „Жанет 45“ издаде „Покрив (и други основания)“. Книгата е първата от диптиха „Деиксис“ (втората част от диптиха – „И го живея“ – бе издадена по същото време с логото на Scribens) , който пък – както бе обявено от автора – сливайки се с предхождащата го трилогия „Тезей“, завършва едно петгодишно творческо търсене: тетралогията „Теургия“. През 2020 г. Scribens издаде книгата на Валентин Дишев „Янус“.

   Инициатор и един от създателите на проектите „Глоси“, ArsMedia, „Национален литературен фестивал „Глоси“ (преименуван за кратко през 2010 г. в „Национален литературен фестивал „ArsMedia“), Академия Liber, „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ и др… Редактор-основател и издател на списание „Глоси“, електронните мултимедийни списания за литература „Кръстопът“ и DICTUM, Издателство „АРС“… Разказва своите визуални истории чрез фотографии, артинсталации, дигитални и традиционни живопис и графика (през март 2014 г. представи и първата си самостоятелна изложба, а през април 2016-а – втората, има и три участия в общи изложби)…

Валентин Дишев в „Кръстопът“.
Валентин Дишев в DICTUM.