Авторски текстове (ЛФ)

Кристин Димитрова: Дневник с вълнообразен почерк

Публикувано от на февруари 18, 2009 в 12:00 pm.

Толкова е прозрачно и синьо-зелено
морето – като разредено мастило,
че чак към дъното става за писане,
но там пък не се чете.
Постоянно жестикулира,
обръща вълните си, всеки път
се изразява по нов начин.

Истина, истина, нова истина –

всичко при него е истина, но
постоянно различна. Прилича ми на
на лъжец, верен на себе си.

Едно дете тича с
чашка море в ръцете.
Сега е собственик на
камък от временна хроника.
Око от вечна промяна.

Кой няма да иска?

Мъртвото се притежава
най-лесно и е
добра украса.


Кристин Димитрова

     Кристин Димитрова е родена през 1963 г. в София. Завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където сега работи като старши асистент в катедра „Чужди езици“. Автор е на книгите с поезия: „Тринадесетото дете на Яков“ (1992), „Образ под леда“ (1997; 2002), „Затворени фигури“ (1998), „Лица с преплетени езици“ (1998; 2002), „Поправка на талисмани“ (2001; 2002), „Кристин Димитрова – избрано“ (2002, триезично издание на български, гръцки и английски), „Хората с фенерите“ (2003; 2008) и „Сутринта на картоиграча“ (2008), „A Visit to the Clockmaker“ (2005). Белетристика: „Таро: вратите навътре“ (2002), „Любов и смърт под кривите круши“ (2004, разкази), „Сабазий“ (2007, роман) и книгата с разкази „Тайният път на мастилото“. Сценарии: „Козел“, по текстове на Йордан Радичков и в съавторство с режисьора Георги Дюлгеров (2006), „Етиен“, по идея на нейния едноименен разказ, в съавторство с режисьора Светла Цоцоркова (2007)…

Кристин Димитрова в „Кръстопът“
Кристин Димитрова в DICTUM.

16 коментара за “Кристин Димитрова: Дневник с вълнообразен почерк”