Антоанета Николова: Индийски напев*

Публикувано от на февруари 19, 2009 в 12:02 am.

И ето тук едно-две видими несъвършенства:
глаголът на реката
и прилагателните с многогласа пъстрота,
и камъкът, набъбнал от пръстта,
разтворилата срамни устни пещера –
това е Индия тъй както я видях
във рамката на пораздрънкания джип
клатушкащ ме нагоре и надолу, напред-назад:
един несекващ еротичен танц –
най-първата проява на изреченото –
по-скоро хаос с невъзможен ред
когато думите не са престанали да бъдат
все още семенната течност на Езика,
плодящ нещата,
така че
ако думичка продумаш
тя многогласо в тях ще се повтаря,
превърнала се в напев нов от думи
които тъй във общото се влитат,
разрастват се, така се разклоняват
така проникват цялото извътре,
че сякаш винаги били са тука
и бавно многогласата ритмичност
тъй неусетно в нов мотив променят,
че тя, разтворила те постепенно, всъщност
превърнала се е във част от тебе.


* – Стихотворението е от книгата на Антоанета Николова „Огледало/ Зелено“ (Стигмати, 2003 г.).

Антоанета Николова

  Антоанета Николова е родена на 26.06.1961 г. в София. Автор е на стихосбирките: „Втечнена светлина“ (ИК „Нава“, 1994), „Приказки за същества без име“ (Свободно поетическо общество, 1998), „Зелено/Огледало“ (конкурс на Националния център за книгата, ИК „Стигмати“, 2003), „Високи бели птици на брега“ (ИК LiterNet, 2007) и „Дишане“ (конкурс на Националния център за книгата, ИК „Стигмати“, 2008), както и на философско-поетическото изследване „Езикът на Пустотата“ (конкурс на Национален фонд Култура, „Аквариум Средиземноморие“, 2003). Съпреводач е на „Поезия на планините и водите“ (старокитайска пейзажна лирика, ИК Стигмати“, 2003, номинация за превод на годината) и на „Стихове от Студената планина“ (стихове на будисткия поет и отшелник Ханшан, ИК „Изток-Запад“, 2013). Член е на Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“ и Световната хайку асоциация. Нейни стихове са печатани в сп. „Съвременник“, „Факел“, „Литературен вестник“ и др., превеждани са в антологии и списания на немски, унгарски, румънски, японски, английски и руски. Живее в София. Доцент по Източна философия в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград.
  През август 2014 г. „Жанет 45“ издаде книгата на Антоанета Николова „Зад вратата на залеза”.

  Антоанета Николова в „Кръстопът”.

4 коментара за “Антоанета Николова: Индийски напев*”