събирам се в кожата си,
играя си с бавната светлина.
а тя влиза:
през мен, през прозореца, през къщите,
по реката и между пръстите на децата –
светлината влиза в стаята ми.
аз излизам от себе си,
кимам на тревогата,
тя още остри ножовете си и вилиците, с които
ще ме боде, яде и реже цяла седмица, година,
живот…
но не и тази неделя
не и в тази бавна светлина.
Вангел Имреоров в „Кръстопът”.
юли 14th, 2015 at 18:45
[…] Неделя Георги Господинов: […]