„Рязко” на Людмил Станев – с пловдивска премиера

Публикувано от на февруари 15, 2015 в 12:18 pm.

Корицата на книгата  На 16.02.2015 г. (понеделник), за 18.00 часа, в книжарница „Хермес“ – Централ (Пловдив, ул. „Княз Александър I” 43) е насрочена премиерата на новата книга на Людмил Станев – „Рязко” („Жанет 45“, февруари 2015 г.). Тя ще бъде представена от Младен Влашки.

  Тази книга би могла да се нарича „Кратка история на очудняването” или „Наръчник по граматика на фантазията”, но човек трябва да стигне до последния текст в нея (дал заглавието на цялото), за да я прочете отново, започвайки с встъпителните думи, които са:

За измислянето

  Както неведнъж съм казвал, много, ама страшно много обичам да измислям. Дори с няколко приятели си крадем взаимно измислиците. Ние и така се наричаме помежду си – „измислячи“. Крехката разлика между лъжата и измислицата (или шегата) е, че последната не носи никакви облаги. В исторически план обаче нещата не стоят така деликатно.
  Да вземем например Франция по време на великата Олигофренска революция. Там хората били излъгани цели три пъти поред. Първия път им казали, че са свободни, пък те не били, но повярвали; втория mът им казали, че са равни; а накрая – за капак, – че са и братя. Резултатът от тая гимнастика бил хиляди гилотинирани французи, които веднъж завинаги се отървали от главоболие и синузит.
  Един от измислячите обяви, че Германия е участвала в Първата световна шега и във Втората световна шега. Крайният резултат е известен. Но да оставим шегите в историята, първо – защото винаги са с неочакван край, и второ – много често с лош. И да не си разваляме настроението сега.
  Една от любимите ми измислици е как на един приятел баба му объркала капките си за очи с каноконлит и оттогава очите ѝ залепнали. Друг измисляч, показвайки сандалите си, заяви, че е толкова беден, че ги носи от времето, когато били още ботуши. Азбуката на фантазията за щастие е безгранична. Затова, ако човек е уморен и тъжен или му е тъмносиньо, най-доброто лечение е усмивката. От иронията (последното убежище на тъгата) до шеметния като лятна буря смях. До припадък. Най-добрата компания и най-добрите лекуващи лекари са МаркТвен, Уди Алън, Чарли Чаплин, неповторимите братя Маркс, Великият Фелини с неговия тъжен смях и още стотици представители на по-добрата част от човечеството. Тези, които могат да ни изведат от оглупелия и консумативен свят и да ни превърнат в малки кикотещи се деца. Не зная как биологията извежда разликата между човека и останалите бозайници, но
за мен това е смехът. Както казва МаркТвен: „Ако човек няма чувство за хумор, той най-вероятно няма никакво чувство“.
  Благодаря за вниманието.

Коментарите са заключени.