Авторски текстове (ЛФ)

Иван Странджев: Преоткриване

Публикувано от на февруари 28, 2015 в 12:08 am.


Каква ли пролет наближава?!
Настръхнал в избелелия пуловер на мъглата,
все още имам спомен с острието и цвета
за първата трева.
А пролетта къде ли е?
Реката е загърнала със лед водите си
и ако не е онзи шум подземен –
приличащ на измамен шепот,
ще си помислиш,
че пътят ѝ е станал друг.
Или пък няма път.

Кафявите палта на листите,
задрямали по клоните на старите върби
покрай реката, и заглъхналите улици
не искат нищо да подскажат.
Потънали са в лепкав сок и тайни
неясните им още намерения.
Затворени са всички телефони за подсказване!?
Наистина ли идва пролет?

В мъглата
градът прилича на “строител” от болнавото ми детство –
разхвърляни измислици и мисли –
какво да построя със тях?
Дори живота си не мога да разлистя с весел край,
иглите на тревата
спасително ме перфорират
с пеницилина си зелен
и на сълзяща рана
прилича закъснялата мечта
да бъда
друг.

Каква ли пролет наближава?!

Все още половината е мрак
а другата половина –
надежда,
че ще съмне
тази утрин.


Иван Странджев





  Иван Странджев в „Кръстопът”.

2 коментара за “Иван Странджев: Преоткриване”