Първо дантеления шал
свалям лесно от раменeте и поставям
на облегалката на дървен стол.
И шапката,
развързвам панделката с леко дръпване.
После дългата бяла рокля, по-
сложна задача ca седефените
копчета по гърба до долу,
толкова малки и много, че минава цяла вечност
преди ръцете ми да разделят плата,
както плувец разделя водата,
за да се плъзне вътре.
Ще искаш да узнаеш
че тя стоеше
до отворен прозорец в спалня на горния етаж,
неподвижна, леко замаяна,
гледаше към овощната градина долу,
бялата рокля разлята в краката и
по широките дъски на дървения под.
Сложността на женското бельо
в Америка през деветнайсти век
не е за пренебрегване,
и аз продължих като полярен изследовател
през карфици, закопчалки, и връвчици,
илици, презрамки, и поддържащи банели,
да се нося към айсберга на нейната голота.
По късно, записах в една тетрадка
че беше сякаш яздя лебед в нощта,
но, разбира се, не мога да ти кажа всичко –
как тя отвърна поглед от градината,
как косата и се разпиля освободена от фибите,
как думите внезапно плисваха
когато проговаряхме.
Мога само да ти кажа
че беше ужасно тихо в Амхърст
този cъботен следобед,
само един файтон мина покрай къщата,
муха жужеше по стъклото на прозореца.
И можaх да чуя ясно как тя вдишва
когато разкопчах най-горнaтa
кукичка на корсета
и как въздъхна, когато най-cетне го разхлабих,
както читатели въздишат, разбрали
че Надеждата има пера,
че разумът е дъска над пропаст,
a животът – заредена пушка
втренчила право в теб жълто око.
Превод от английски: Христина Керанова
Стихотворението е с откупени авторски права и е включено в издадената като двуезична от Издателска къща „Знаци” книга на Били Колинс „Етюд в синьо, каки и млечно зелено / Study in Blue, Khaki and Milky-Green” .
