Подозирам, че съдбата на „Драскотини върху зеницата” – книгата с поезия на Георги Милев, която се появи вчера, ще е като на „!0 минути” – книгата му с разкази, издадена преди шест години: ще я прочетат малцина, ще изкрещят нейната специфична тишина, после ще притихнат в смирението и утехата, които тя носи, и… Това ще е „точката” – за книгата няма да се говори, няма да достигне до мнозина, няма да живее в публичното като разговор (няма да предизвика дори сплетня). Разбира се тези, които ще са я прочели, ще могат да разказват после как тя е променила живота им (е, авторът вероятно няма да има основания да го прави – не и по отношение на самата книга, защото промяната за него е завършила още с нейното написване). И причината няма да е в това, че и двете книги са издадени от „малки” издателства, нито в пословичната скромност на Георги Милев – просто и в двете книги има твърде много доброта, почтеност, способност за емпатия, хуманизъм без патетика, отказ от поза, твърде много безразличие към суетата… има твърде много от онези неща, които правят книгите невидими днес… Тихата меланхолия на отминаващото, крехката надежда за оставащото, болката като дъх – винаги наличен, докато сме живи, неможещ да угаси примигващото упорито пламъче, недостатъчен, не бива да е достатъчен, за да разгори огън, който изгаря… и зад всичко това – една крехка усмивка: уязвима, но сякаш неизличима, изписана в най-дълбокото основание, най-неотменимото основание за съществуването на автора, драскотина върху зеницата, белегът, чрез който ще го назовете… Няма да ви призовавам да прочетете тази книга – чрез нея ще се разпознаваме…

   П.П. Както всички други мои „глоси“, това са само бележки по полето на книгата – те настояват да бъдат подредени, разширени, превърнати в координатна мрежа, чрез която „нещата“ да могат да бъдат посочени, да добият „плът“… но това няма да се случи. И не – няма да кажа нито дума за това, че книгата може да е учебник (а тя го може) за това как се постига концептуалност чрез внимателно следване на нейния собствен разказ, а не чрез нагаждане към предварително скроена рамка…