Авторски текстове (ЛФ)

Валери Валериев: гладиатори

Публикувано от на април 12, 2015 в 10:00 am.


баща ми беше човек езичник
печален като порутена стена
отпуснат
с ръце забравени на дъното на чаша

той изгори устните ми с ракия
посипа пода на стаята с пясък
в ръката ми сложи меч от тежка тайванска пластмаса
облечен в броня от изгорен памук,
когато тате ме целуна, лицето му бе мокро от сълзи

повдигнах лице нагоре
видях го да седи като на трон,
(а тронът бе вдигнат на масата)
то беше нещо много нависоко
почти до тавана на кухнята
закрил очите си с ръка и гласът му едвам се чуваше

– сега си играй, дете мое!

– добре, тате! – казах аз
– добре, тате! – каза лъвът, каза мечката
свирепи, огромни, отгледани в магазин
неми и меки,
натъпкани с плюшено
и вързани с червена панделка
връхлитат отгоре безшумно като балончета
но ако са гладни, разкъсват с един удар

усетих ги, преди да ме нападнат

Стихотворението е публикувано в дебютната книга с поезия на Валери Валериев – „Факти“, издадена от Фондация „Литературен вестник“, чиято премиера е насрочена за 15 април (сряда) от 19:00, в Нова конферентна зала (Огледална зала) на СУ, Ректорат, бул. „Цар Освободител“ № 15, София.


Валери Валериев

  Валери Валериев (1984) е завършил „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи като адвокат. Публикувал е в различни периодични издания. През 2004 г. печели конкурс за поезия „Никола Вапцаров“, а през 2006 – конкурс за кратък разказ на сп. „Алтера“. През 2014 г. Фондация „Литературен вестник“ издаде неговата дебютна книга – „Факти“.

  Валери Валериев в „Кръстопът”.

2 коментара за “Валери Валериев: гладиатори”