къси са дните
на това замръзнало лято
през което те търся
мравките излизат
от пукнатините на леда
пълзят в огъня
до който заспивам
напомнят ми за пръстта
която никога не съм виждал
дълбоко под земята
нещо се бори за мен
Стефан Гончаров в „Кръстопът”.
Стихотворението е част от книгата на Стефан Гончаров „Геон” („АРС“, март 2015 г.).
юни 5th, 2015 at 10:17
Млад човек, пред когото животът разкрива многоликата си същност. Природата е мизансцен на сетивното и сенситивното. Пред читателя се разкрива свят, който е едновременно реален и невъзможен; свят, в който „мравките излизатот пукнатините на леда“, а финалът загатва, че не всичко може да бъде изказано с думи, което е обещаващо начало за поетичния кръстопът на талантливия младеж. 😉