Байкал, 2012
Нека не го отричаме –
ние двамата с теб сме лишени от шансове
като онези камъчета по брега, които първи
се виждат и затова не остават там дълго.
Все някой ще ги вземе, ще им отнеме
почвата: любопитното дете ще ги напъха в
джоба си или всезнаещата вода ще ги
придърпа обратно, защото така трябва.
Ще си платим за щастието, което ни отличава.
Твърде безсрамно стоим под сибирското слънце.
И нека не го отричаме –
нашата естествена склонност към падение
е по-красива от доброто начало в нас.
Искам да кажа, че всичко е наред – нека вината
бъде наша квартира.
Най-дълбокото езеро днес е отключено. Така че
хвани костеливата ми ръка и заповядай с мен в
прохладната стая на дъното.
При амфиподите долу ще мернем и него –
доброто начало в нас.
Стихотворението е от книгата с поезия на Иван Ланджев „Ние според мансардата” („Жанет 45“), която бе отличена с „Национална литературна награда „Памет“ (в Година втора – годината на Георги Рупчев)“ за книга с поезия, издадена през 2014 година.
