Стоях в мълчание пред тъмната картина,
пред платното, което можеше да стане
палто, риза, хоругва,
но стана космос.
Стоях в мълчание пред тъмното платно,
изпълнен с възхита и бунт, и си мислех
за изкуството живопис и за изкуството живот,
за толкова много дни студени и празни,
за минутите на безпомощност,
за хладното си въображение,
което е сърцето на камбаната
и живее само когато е в движение,
удряйки онова, което обича,
и обичайки онова, което удря,
и си помислих, че това платно
би могло да бъде и саван.
Превод от полски: Силвия Борисова
Адам Загаевски (1945 г.) е полски поет, един от основателите и духовните водачи на т. нар. „нова вълна” или „Поколение 68”. Неговата книга „Непредставеният свят” се превръща в своеобразен манифест на течението, чиято движеща идея е теза за свободата. През 1982 г. Загаевски напуска Полша, пребивава в Париж, чете лекции в Университета в Хюстън, САЩ, а след демократичните промени в Полша се завръща в Краков. Пише есета и стихове. Превеждан и четен е в цял свят. За първи път негова книга бе издадена в България през 1996 г. – томчето избрано „Из живота на предметите” (издателство „Литературен форум”, подбор и превод Силвия Борисова). Лауреат на множество международни награди, последната от които „Джункун“, (2014 г.), наричана китайски Нобел.
Публикацията в „Кръстопът” е от книгата ”невидима ръка” („Издателство за поезия „Да”, София, 2015 г., подбор и превод – Силвия Борисова).
декември 26th, 2015 at 10:01
[…] Адам Загаевски в „Кръстопът”. […]