Ти млада черешо под която израснах
Искаше да се погрижиш за спасението на душата ми
Знам
През онези дванадесет месеца на луната
през онези дванадесет месеца и четири сезона
На слънцето във облака който слезе да види
бора в нашата градина и аз го видях и запазих
Когато се спускаше ураганен вятър и гледах
смълчан през прозореца как хвърчат клоните ти
Защото това бяха и моите клони
Когато под теб се водеха думи
за сенките в селските къщи и
козирозите се връщаха от полето
със затъкнати зелени треви в устите
Когато катеричките коленичиха до шишарките
нападали до малките ти начупени клончета а
аз излизах привечер да ги събирам
Защото това бяха и моите начупени клончета
Денем имаше да си говориш с мравките и пчелите
млада черешо и
сядах под твоята сянка да броя плода ти
красавице
Безброй Съвършени черешови топчета в които се губех
Хубав исках да бъда млада черешо
После под теб се брояха
дюлята червената ябълка жълтия пъпеш
Под теб аз самият видях за пръв път
моята собствена кръв
А тебе те нямаше млада черешо
сега те припомням
сега те припомням
сега те припомням
Стихотворението е от книгата на Ивайло Добрев „Птица в ключалката“ (Издателство „Жанет 45“, оформление Иво Рафаилов), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“ .
януари 7th, 2016 at 19:41
[…] Ти мрада черешо под която израснах Иван С. Вълев: […]