и ето
миналото се натрупва,
попиваш живота си,
натежаваш.
гледаш спомените си
през дните и вечерите,
които стават по-дълги.
навлизаш в последния сезон,
завиваш се, загръщаш се,
свит в тишината на годините си.
стоиш пред себе си и не помниш
името си.
