Каква е тази близост с хора –
вчера живи, днес – в отвъдното.
И колко ли отсъствия
са достатъчни за разговор?
Искреният смях не е ли присмех,
щом усещам – тъмнината скрива
съществото ми, тласка ме натам,
където заедно живеят –
живи хора с утрешните мъртъвци.
Движат се в една посока –
поравно безразлични към
преходността и безсмъртието.
Палми Ранчев в „Кръстопът”.
Палми Ранчев в DICTUM.
