Какво има в музея в Аушвиц

има достатъчно обувки да обуят краката
на цяла една генерация

очила да се видят всичките панорами на Европа

куфари за милиони
възможни завръщания у дома

всички тези предмети са останали същите като преди
името върху етикетите засъхналата кал по подметките
само едно нещо е продължило напред
– не мога точно да го нарека живеенето –

има една стая цялата пълни с коси
посивели са на пода очаквайки младите от тогава
които в старостта
не са ги достигнали никога

Превод от италиански: Емилия Миразчийска

   *Розе Ауслендер, считана за австрийска поетеса, е родена в Чернивци, Буковина (Украйна) през 1901 г., където израства в светска и либерална среда, в която са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в университета на Чернивци, а в 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където двамата се женят. Там тя публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, защото се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка, където изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавателка по английски. В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер „Небесната дъга” (1939). През Втората световна война градът е окупиран и тя прекарва две години в гетото и още една година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Чернивци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил.
   В 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията. Първата следвоенна книга на поетесата „Сляпо лято” (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова „духовна родина“.

   Франческо Томада е италиански поет, роден през 1966 г. в Удине. Живее в Гориция, където работи като учител по биология и химия. Неговите творби са публикувани в многобройни списания, антологии и сайтове в Италия, Словения, Канада, Франция, Словакия, Литва, Австрия, Мексико, Испания, Швейцария, Белгия и България. Част е от редколегията на международното списание за поезия Iris News и италиaнското списание за поезия Smerlliana, което от 2003 г. излиза два пъти в годината в обем над 300 страници. Сам превежда поезия от английски, както и от някои славянски езици в сътрудничество с авторите или съвместно с друг преводач.
   Първата му книга с поезия „Детството, видяно оттук” е публикувана през декември 2005 г. и е преиздадена през март 2006 г. и януари 2015 година. За нея през 2007 г. той получава италианската национална награда „Бепе Манфреди” за най-добър дебют.
   Стихотворението, посветено на Розе Ауслендер, е от втората му книга “Всяко нещо с името си” (2008), преиздадена 2011 година. То е част от подготвяната от издателство „Скалино” книга с избрани негови творби от първите му две книги, преиздавани в Италия, и от третата му книга с поезия „Да носиш в себе си сбогуванията” (2014).

The story of a shoe; photo © Olivia Hemingway