Людмила Миндова: Тихата сърна на изгрева

Публикувано от на февруари 11, 2016 в 12:01 am.


Когато тихата сърна на изгрева влезе в съня ти
и азбуката на живота кипне в кръвта ти буква по буква,
но още си оплетен като с корабни въжета в чаршафите,
сякаш снощи си татуирал в душата си „Старецът и морето”

и не можеш да мръднеш и с пръст, да отвориш клепачи,
за да видиш върху черния клон на липата красивите сойки
как разпръскват внезапно снега с тежестта на телата си
и боядисват отсрещната къща в сладостта на материята,

и изобщо, когато почувстваш как синьо потъваш в реката,
през която минаваш на пръсти и сутрин, и вечер,
знам, че в този момент някой бавно рисува с дъха си
път специално за теб и насам с любовта си те връща.

Тази тиха, направо безшумна сърна е невидима.
Тук засаждам за нея висока трева. И я скривам.


Людмила Миндова





  Людмила Миндова в „Кръстопът”.
  Людмила Миндова в DICTUM.

Коментарите са заключени.