На този нисък бряг
застинал въздух
твърд като зима
без нейните форми
Броим птици
паднали ябълки
петна от бензин
и дебели мостове
пресичащи синьото
мръсно небе
Облаци пазят
мазната вода
от малки съвпадения
Гмуркащ се корморан
кораб който си поема дъх
и продължава
Мария П. Василева в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в книгата на Мария П. Василева „Повторения” (Издателство за поезия „Да“, януари 2015 г.)
