Отново строя къща. От нищото. За никого.
Къща от език.
Йосип Ости
първо изчистваме това замърсено
задръстено съзнание от излишното
докато постигнем относителна празнота
после внимателно обелваме
горната ципа
следващата
следващата
докато същността се покаже
след това избираме думи хартия молив
молим компютъра да ги приеме
и пак зачеркваме
после търсим захвърленото
отново да скрием сърцевината
уязвима податлива
тогава пак белим
обратно до първоначалния замисъл
колко пъти
и текстът звънва като монета
хвърлена във фонтан
на непознат град
където искаме да се върнем
след това четем на глас
за да предадем
тежестта на написването
мъката на изричането
лекотата на смисъла
на ефирния въздух
Силвия Чолева в Кръстопът.
Силвия Чолева в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Силвия Чолева „От небето до земята“ („Жанет 45“, декември 2015 г.).
